2 юни - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

Днес заставаме в смирение и тържествено мълчание пред олтара на българската история. Отбелязваме 150 години от онзи съдбовен ден на връх Околчица, когато един от най-светлите умове и най-храбрите синове на България – Христо Ботев, премина във вечността. Век и половина ни дели от неговата саможертва, но времето е безсилно пред величието на духа му.

Ботев не беше просто поет, публицист или войвода. Той беше непримиримата съвест на една епоха и компасът на една пробуждаща се нация. Неговото пламенно перо разкъса мрака на петвековното търпение, а сабята му начерта единствения възможен път – пътя към свободата.

"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."

С тези думи той не просто написа гениален стих – той изрече пророчество за собствената си съдба и за съдбата на хиляди българи.

Днес ние скланяме глави не само пред титаничния образ на Ботев. Днес нашата почит обгръща всички знайни и незнайни герои, чиято кръв напои устоите на свободна и независима България.

• Почитаме апостолите, които неуморно обикаляха земите ни, за да събудят народа.

• Почитаме въстаниците от Априлската епопея, които със съзнателната си гибел показаха на света, че един народ предпочита смъртта пред робството.

• Почитаме опълченците и воините, които със собствените си тела браниха проходите на Балкана и извоюваха правото ни да имаме своя държава.

Тяхната саможертва не е просто пожълтяла страница от учебниците по история. Тя е абсолютният фундамент на нашата държавност и най-строгият съдник на съвременните ни дела. Свободата, която те ни завещаха, не е даденост, която можем да приемаме за гарантирана. Тя е отговорност, която трябва да отбраняваме, осмисляме и надграждаме всеки ден.

В днешното динамично време, когато предизвикателствата пред нацията ни приемат нови форми, ние имаме нужда от Ботевия идеал повече от всякога. Имаме нужда от неговата безкомпромисна честност, от огнената му любов към отечеството и от дързостта му да се бори за един по-справедлив свят. Нашият дълг пред мъчениците на свободата не се изчерпва само с венците и цветята. Нашият истински дълг е да бъдем достойни техни наследници – да градим общество на свободни хора, да не търпим неправдата и да възпитаваме децата си така, че никога да не забравят корена си.

Когато след малко сирените разкъсат тишината на деня, нека спрем. Нека в това всенародно мълчание чуем ехото от стъпките им по Балкана. Нека погледнем в себе си и се запитаме: носим ли искрата на техния дух и достойни ли сме за цената, която те платиха за нас?

Да живее България!

Дълбок поклон пред светлата и безсмъртна памет на героите!